Видео картата на лаптопа

Желанието да се направи от преносимият компютър не само работна станция, но и инструмент за развлечения, е довело до добавянето в тях на видео карти с 3D ускорители. От една страна това е хубаво, от друга-не съвсем. Спектърът от задачи, покривани от съвременните лаптопи, е широк, отдавна е отпаднала необходимостта от синхронизирано използване и на лаптоп, и на стационарен компютър. Наблюдава се следната тенденция: от една страна продължаване на концепцията за лек, преносим компютър, а от друга, стремеж за пълно припокриване с функциите и възможностите на стационарните компютри. И ако с леките лаптопи всичко е ясно, то защо са нужни тежките лаптопи? Защо въобще да се заменят десктоп компютрите? Причините за замяната са много, това са основните:

1. – Дори и големите лаптопи, заемат по-малко място от стандартен стационарен компютър с монитор. Бюрото не е задължително.

2. – Мобилни в домашни условия.
3. – По-тихи от някои стационарни компютри.

Но да се върнем към видео картите. Двата най-популярни разработчици на видео карти са ATI и NVIDIA, като употребяваните от тях чипове се наричат съответно Radeon и GeForce. Водят се нерешени спорове кой от двата производителя е по-добър, постоянно се произвеждат нови генерации чипове, драйвери и т.н. Произведените графични процесори са с различна архитектура, различни възможности, обработват по-различен начин и с различна скорост дадени графични приложения, но това в дадения случай не ни интересува. Важно е да знаем, че принципно видео картите могат да се разграничават само по паметта – тя може да бъде отделена памет(външна), или заделена памет. При съвременните настолни компютри, видео картите с 3D ускорители са с отделена памет, съответно с по- голяма производителност. При лаптопите преобладават тези със заделена памет, но се срещат и с отделена, а все по-често и хибридна памет, за която ще споменем по-долу.

Отделена памет означава, че паметта се намира извън корпуса на графичния процесор. Видео картите с отделена памет са с по- големи размери и работят на по- високи температурни режими. За сметка на това са забележимо по-бързи от другият тип. Видео картите със заделена памет взимат памет за своите нужди от оперативната. Това се отразява отрицателно при работата с 3D приложения, а също така намалява(понякога значително) обема на оперативната памет. Но за сметка на това, такъв тип архитектура консумира много по-малко енергия, което е съществено при употребата на лаптопа само с батерия. Съществени са и по-ниските работни температури, нещо твърде важно в условията на работа при пасивно охлаждане. През 2005г. се появи и трети тип видео карта – хибридна. Тя има собствена видеопамет, но при нужда взима ресурс от оперативната. По производителност тези видео карти стоят някъде по средата, тъй като тяхната собствена памет е по правило по-бавна от тези с чиста отделена памет, но пък добавянето на повече оперативна памет се отразява благотворно на работата им.

Лаптоп с какъв тип видео карта да предпочетем? Зависи от задачите, които ще решавате. По принцип тенденцията е на леките преносими компютри да се поставят видео карти със заделена памет, а на тежките-с отделена. Освен това на евтините(бюджетни) лаптопи поставят обикновено видео карти със заделена памет, а на по-скъпите, маркови лаптопи – такива с отделена. Но по правило евтините лаптопи са и по-тежки, а скъпите-по-леки (отнесено към един и същи клас, приложение и размер). И така се достига до следната ситуация: видео карти със заделена памет поставят в най-евтините и в най-скъпите, а в лаптопите среден клас обикновено седи такава с отделена памет. Това разбира се, е обобщение, има и голям брой изключения.

Ако имате нужда от работен лаптоп, достатъчно лек, за да бъде пренасян често, а освен това да работи дълго само на батерия, то ще ви се наложи да забравите за съвременните игри.А ако обичате да ‘геймите’, то е редно да се спрете на тежка машина, с голям дисплей и мощна видео карта, но за сметка на малката възможност за транспортиране и краткотрайната работа само на батерия. Универсални лаптопи на практика няма, понякога трябва да се жертва едно, за сметка на друго.