Видове процесори в лаптопите

Основен елемент във всеки компютър се явява централният процесор. За основна негова характеристика може да се приеме тактовата му честота и на теория, колкото е по-голяма тя, толкова по-бързо работи компютърът. На практика това не е точно така. Има още няколко фактора, определящи производителността на системата, и честотата на процесора не играе главната роля. Да сравним, например, две еднакви платформи, но с различни процесори, с разлика два пъти в тактовата им честота, да кажем Pentium III 500Mhz и 1000Mhz. Оказва се,че разликата в производителността на машината не е 50 процента, а едва 20-30 процента. Високата честота е нужна, по принцип, само при сложни математически изчисления, и тогава скоростта на обработка на няколко големи масиви информация ще зависи именно от тактовата честота. А всъщност много от нас ли се занимават с такива изчисления? Или с построяване на триизмерни изображения? Определено не, за повечето от нас е достатъчно да ползват безпроблемно офис пакети и приложения, да сърфират в интернет, да гледат филми, или да поиграят на някоя игра. Този списък на практика изчерпва около 90 процента от случаите. При някои се налага ползването на графични пакети като Photoshop или CorelDraw, например. И ако в обработката на графични пакети честотата на процесора е важен фактор, то за много други приложения тя е от по-малко значение. Там от основно значение са обемът на оперативната памет, бързината на твърдия диск и операционната система.

Друга характеристика на процесора, която според мен е по-важна, е температурата му. Поради малките размери на корпуса на лаптопа, е трудна задача отделената топлина да бъде транспортирана бързо навън. И естествено, колкото по-голямо е топлоотделянето, толкова по-мощна е длъжна да бъде системата за охлаждане, нещо трудно постижимо предвид малките размери на преносимите компютри. Не трябва да се счита, че колкото повече мегахерци има, толкова повече топлина се отделя, това не винаги е така. За да стане по-ясно, нека разгледаме въпроса: а защо въобще се загрява процесорът? Причината е, че топлоотделянето му е пряко свързано с количеството консумирана енергия. Мощността на процесора се състои от статични и динамични съставляващи. За да се разбере, какво се има предвид под термините статична и динамична мощност, трябва да разгледаме следната аналогия: Процесорът, казано просто, се състои от вентили-полупроводникови схеми, които се превключват в едно от двете достъпни състояния, отразяващи логическа единица или нула(0-1; не и да;двоична система за изчисление; опростено казано, означава присъства ли сигнал или не). Когато вентилът се намира в което и да е състояние,той почти не консумира енергия(статична консумирана мощност), а консумацията силно нараства при превключване до едно от двете състояния(динамична консумирана мощност). Динамичната съставляваща може да бъде пресметната по следната формула:

P(dynamic) = V*V*C*f

V = захранващото напрежение
C = капацитивният товар на даден елемент
F = честота на превключване на елемента

Тоест, колкото е по висока честотата на процесора(честотата на превключване на вентилите), то толкова по-висока консумация имаме и толкова повече загрява процесорът.

Освен това, от формулата се вижда, че на количеството консумирана енергия, съответно на топлооделянето, влияе капацитивността на елементите, изграждащи процесора. Той е изграден от полеви транзистори, всеки от който неизбежно има и капацитет, така че за конкретното обяснение, макар и твърде опростено и не особено коректно, можем да си представим въпросните транзистори като едни обикновени кондензатори. Най-простият кондензатор можем да си представим като две пластини с малка междина между тях, затворени в обем, като капацитетът му може да се променя с изменение на големината на пластините. Например, технологията 0.045 микрона, е всъщност „широчината” на гейта на всеки от изграждащите го транзистори (т.е. големината на пластините). Логично е,че намалявайки „широчината” на гейта, намаляваме капацитета на елемента, а съответно и топлоотделянето на процесора. Технологията на производство е много сложна, като постоянно се усъвършенства и размерът на транзисторите все повече се намалява.

Има още един способ да увеличим честотата на процесора, без да увеличим топлоотдаването му и това е използването на друга архитектура. Естествено, при прехода към следващото поколение, често се използва и новата технология на производство, но понякога това се прави и „вътре”, в самото поколение. А това означава, например, че процесор с честота 2.1GHz отделя,да кажем, същото количество топлина, както 1.86GHz. Та ето Ви причина да не „гоните” на всяка цена честоти. На какво още следва да се обърне внимание? На буквичката „М” в конфигурацията. Тя означава, че процесорът е „мобилен”. „Мобилният” процесор се отличава от своя настолен събрат по размерите и количеството отделена топлина,като обикновено са и по-скъпи. Като цяло,поставянето на „немобилни” процесори за лаптоп е възможно и редно единствено в случаите, когато е проектирано наистина мощно охлаждане. А отчитайки, че с времето всеки вентилатор се задръства с прах и се променя работния му режим, както и запушването на вентилационните отвори на радиатора, със съответната промяна на режима на охлаждане, то трябва да се внимава лаптоп с какъв процесор си купуваме. Моят личен съвет е никога да не купувате преносим компютър с „немобилен” процесор, както и някои „горещи” серии на процесори INTEL в комбинация с ATI чипсет.

В отличие от „немобилния” вариант, на мобилните процесори(на практика при всички), е реализирана специална технология, позволяваща да се изменя работната честота на процесора. Технологията получи названието SpeedStep и основно беше внедрена, за да се намали консумацията при работа само на батерия. Намаляват честотата на процесора, съответно намалява и консумираната енергия. Така че, не се учудвайте, ако честотата на вашият процесор е по-ниска, отколкото е първоначално заявена, просто ще работи на максимална честота при захранване от мрежата. Може да бъде коригирано в BIOS, но така самите Вие намалявате времето за работа на батерия.