Дисплеят в лаптопа – TFT LCD матрици

Вижте цените на матриците за лаптоп

Малко история:

LCD – Liquid Crystal Display

На български – течнокристален дисплей, е изработен от вещество, което се намира в течно състояние, но в същото време притежава някои характеристики, които са присъщи на кристалните тела(в частност оптически характеристики). Течнокристалните материали са открити още през 1888 г. от австрийският учен Ф.Ренитцер, но едва през 1930 г. изследователи от английската корпорация Маркони получават патент за промишлена употреба. Това в крайна сметка не довежда до нищо съществено, тъй като технологичната база по това време е твърде слаба. Първият пробив извършват учените Фергасън и Уилямс, от корпорацията RCA. Единият от учените създал термодатчик, на базата на течните кристали, а другият изучавал въздействието на електрическото поле върху кристали. И така в краят на 1966 г. въпросната корпорация демонстрирала прототипът на LCD монитора – цифровият часовник с течнокристален дисплей. Значителна роля за усъвършенстването на технологията е изиграла компанията SHARP, която и до днес е в числото на технологичните лидери.

Принцип на действие :

Екранът на LCD монитора представлява масив от малки сегменти, наречени пиксели, които могат да бъдат манипулирани, за да възпроизвеждат визуално дадена информация. LCD мониторът има няколко слоя, където ключова роля играят два панела, произведени от изключително чист стъклен материал, наречен подложка. Двата панела съдържат тънък слой течни кристали помежду си. А идеята е, че преминаващата през материала светлина се поляризира и с помощта на кристалите плоскостта на поляризиране се обръща на ъгъл от 90 градуса. А ако има възможност да се управлява плоскостта на поляризиране, то на пътя на лъча/лъчите ще имаме филтър, който в единия случай пропуска светлина, а в другия-не. Изменението на приложеното електрическо поле променя плоскостта на поляризация, като по този начин променя преминаващото през филтъра излъчване, т.е. видимата яркост на пиксела. Ако се постави голямо число електроди, които да създават електрическо поле с различен интензитет в различни точки на дисплея, то вече има възможност при правилно управление, да се изписват букви, цифри и други елементи, носещи информация.

При създаването на цветни дисплеи, производителите се сблъскват с още един проблем: тези екрани не могат да работят с отразена светлина. За това задължителен “атрибут” става лампата на подсвета. От едната страна лампа, от другата-огледало. Заради това повечето LCD матрици имат по-висока яркост в центъра,отколкото по краищата на екрана.

Матриците се разделят на пасивни и активни.
При пасивната матрици изображението се формира ред по ред, като клетките последователно се управляват с напрежение, при което стават прозрачни.Недостатъците са, че картината не се изобразява плавно и трепери. Освен това бавната скорост на изменението на прозрачността на кристалите, не позволява правилно да се пресъздават движещи се изображения.

Активната матрица има множество преимущества, в сравнение с пасивната. Например по-добрата яркост и възможността да гледаме екрана даже с отклонение от 45 градуса и повече(т.е. ъгъл на виждане 120-140 градуса), при това без силно влошаване на качеството на картината, нещо невъзможно при пасивната матрица, където разположението на зрителя трябва да бъде фронтално. При активните матрици към всеки електрод се добавя транзистор, който може да “запазва” цифровата информация и в резултат изображението се запазва до постъпване на управляващ сигнал с друга стойност. Транзисторите се произвеждат от прозрачни материали, за да може светлината да преминава през тях без пречупване.

TFT – Thin Film Tranzistor

Това са управляващи елементи, с чиято помощ се контролира всеки пиксел на екрана. Тези транзистори са изключително тънки, дебелината им варира от 0.1-0.01 микрона. Тази технология е доста сложна, поради което има трудности с достигането на приемлив процент годни изделия, защото количеството на използваните транзистори е изключително голямо. Например дисплей с разделителна способност 800X600 SVGA има в себе си 1440000 транзистора. Критериите и нормите за броя на неработещи транзистори (пиксели) в един дисплей се определят различно от различните производители.

Още един важен фактор, характеризиращ работата на дисплея, е времето за реакция. Или иначе казано, забавянето между постъпването на сигнала и изобразяването му на дисплея. Това не е честота на опресняване (при TFT матриците тя на практика е една – 60Hz), а фактор, който се определя от материалите, послужили за производството на подложката на дисплея. Измерва се в десетки и стотни от секундата, като точна информация по въпроса няма, тъй като производителите ревностно пазят тези технологични данни само за себе си.

И последният параметър е резолюцията, при която даден дисплей има оптимален режим на работа, във връзка с броят на пикселите му по хоризонтала и вертикала.

Това са обичайните типови съкращения за обозначение на дадените параметри:

• SVGA800 пиксела по хоризонтала и 600 по вертикала
• XGA1024x768
• SXGA1280x1024
• SXGA+1400×1050
• UXGA1600x1200
• WXGA1280x800
• WXGA+1440×900
• WSXGA+1680×1050
• WUXGA1920x1200

Вижте цените на матриците за лаптоп